Светът на всяко дете е свят, изпълнен с емоции. Емоциите са форма на отражение на реалния свят,чрез които се проявява отношението на човека към живота,природата и обществото.Бързата смяна на емоционалните състояния е характерна за детето – то може да плаче и в следващия момент да започне да се смее; да се уплаши, но при появата на познат човек страхът бързо да отмине; да се разгневи,но гневът бързо да отшуми при срещата с обичливия поглед и милата дума на родителя.
Какво е емоционална интелигентност?
Умението :
1. Да разпознаваме собствените си емоции – да не пренебрегваме чувствата,които изпитваме,особено когато са неудобни.Да можем да ги назовем – „Аз съм ядосан“ или „Аз съм разтревожен“.
2. Да ги разграничаваме и определяме правилно.
3. Да ги изразяваме по конструктивен начин.
4. Да се справяме с тях като ги трансформираме – угнетеността в полезен гняв,отчаянието в надежда ,самотата – в създаване на контакти.
5. Да се използва емоционалната информация качествено, за да се ръководи чрез това мисленето и поведението.
6. Да разбираме емоциите на другите – което ни дава добра основа за радост от общуването.
Всички тези умения изграждат нашия хармоничен вътрешен свят,който е същността на емоционалното здраве.
Не е нужно да убеждаваме децата си ,че трябва да са щастливи през цялото време.Добре е да ги научим,че ежедневните притеснения и кризи ще идват и ще си отиват,но те са така естествени като изгрева и залеза на слънцето.Нашата задача е да възпитаме деца,способни да се ориентират и справят с многообразието от чувства,с които изобилства живота.Радостта и удоволствието са наша цел,но усещането за стабилност и увереност,че се правяме при изпитване на всички житейски емоции е най-прекия начин да ги постигнем.
Ние постоянно изпитваме нещо – емоциите са доказателство за това,че живеем.Процесът на изразяване на чувства започва още в първите месеци след раждането – писъци на страх,сълзи на тъга,почервеняло от гняв личице или усмивка на радост.Малките деца до около две год. възраст дават напълно свободен израз на своите чувства,в резултат на което отрицателните биват мимолетни.Подрастващото дете обаче трябва да се приучи да вкарва своите емоции в определени граници, както и да намира приемливи отдушници за освобождаване на излишната енергия,която се натрупва в резултат от чувствата.
Основните чувства са четири – радост, гняв, страх и тъга. Всички останали са отенъци или смесица от тях.Защо природата ни е дала потенциала да чувстваме?Да разгледаме полезността на тези емоции:
– Гневът е фактор ,който има за задача да отстоява собствените ни интереси.Ако никога не се гневим рискуваме да се превърнем в роби по душа.Гневът е нашия инстинктивен стремеж към свобода и самосъхранение.
– Страхът ни предпазва от излишни рискове,които са заплаха за нашия живот и здраве.Страхът удържа проявите ни в определени граници,принуждава ни да спрем,да помислим и да избегнем опасността – дори още преди съзнанието ни да е установило от какво естество е опасността.
– Тъгата е чувство,което ни помага да жалеем – то буквално отмива от нас мъката по някаква загуба – на любим човек ,предмет или житейска ситуация.Химическите промени,които тя предизвиква в мозъка, способстват за преодоляване на предизвиканата болка и продължаване на живота.Само посредством тъгата ние можем да се „освободим“ за нови контакти и житейски ситуации.
Следователно: гневът – осигурява личната ни свобода
страхът – осигурява нашата безопасност/сигурност
тъгата – осигурява връзките ни с хората и света т.е.общуване
И трите осигурени условия са от значение за нашето щастие.Радостта е чувството,което изпитваме при наличието на осигурените от първите три предпоставки – свобода,сигурност,общуване.
Децата трябва да бъдат приучени да разбират и овладяват всяко от трите условно назовани „отрицателни“ чувства.
Да вземем най – напред гнева. Гневът е реакция причинена от оскърблението или унижението и изразява безпомощността или безизходността, в която се намира детето. Често гневът е примесен и с други емоции, като страх, отвращение, вина, мъка. Много често гневът отслабва страха и тогава детето проявява агресивност. Гневът зависи от умението ни да се самоконтролираме.Най-непостредственият порив,който обзема децата при гняв е да ударят/физическа саморазправа/.Тази реакция е напълно естествена,но трябва да бъде коригирана.Човек,към когото са се отнесли несправедливо,трябва да разполага с възможност да заяви това ясно и открито,при това достатъчно рано/преди да е отвърнал с насилие/.Въпросът се свежда до овладяване на гнева така,че той пак да има ефект,но без да довежда до непоправими вреди или да се превърне в насилие.Установяването на точно равновесие е задачата ,пред която е изправено нашето дете,а нейното пълно решаване отнема години,като трябва да се започне от най-ранна възраст.
Как да помогнем на децата си да овладеят гнева:
– да изразяват гнева с думи,а не с действия.; да казват на висок глас,че са сърдити и гневни
– да ги научим да свързват гнева с първопричината за него , правейки подсказки според ситуацията напр.“Да не би да си сърдит на Мартин,че ти дръпна играчката от ръцете“ или за по-голямо дете „Вбесен си на Иван,че те е нарекъл с прякора пред всички, който ти не харесваш“
– детето да разбере,че емоциите му са отчетени и приети – Имаш известно основание да си сърдит на Мартин,но можеш да му обясниш,че следващият път просто може да те помоли да му дадеш играчката“ или във втория случай „Утре поговори с Иван и му обясни,че държиш да се обръща към теб със името ти“.
– заявявайте ясно и категорично при всеки удобен случай,че боят не е решение – дори когато ситуацията касае други деца, а вие с детето сте наблюдатели
– давайте личен пример – споделяйте на глас когато сте ядосани и точно за какво – така детето разбира,че вие също изпитвате емоции -“ Днес имах проблеми в работата и все още съм ядосана – отиди моля те да си поиграеш в твоята стая за малко.така ще ми дадеш време да си подредя мислите“.Няма пречка да изразите силен гняв по повод поведението на детето,без да прибягвате до обиди и насилие.
– понякога страхът се маскира под формата на гняв напр. чува се силен трясък на счупен предмет ,майката не е в стаята при детето и си представя какви ли не картини – влиза и вижда,че детето е счупило чиния и е насред стъклата,слава богу невредимо.Но под влияние все още на силната уплаха от неизвестността започва да крещи гневно.“Как счупи чинията,колко пъти да те предупреждавам да не пипаш и т.н“.След като отмине бурята е добре да обясни на детето – извинявай,че се развиках , бях толкова гневна не защото чинията е важна,а защото се изплаших да не си се порязал или пострадал по-сериозно.
Когато не сте свидетел на ситуацията, довела до гнева на вашето дете, а имате сведения от учител или родител, вечер преди лягане е удобен момент да коментирате ситуацията с детето, минавайки през изброените стъпки.
Как да се справим с тъгата на детето
Тъгата е реакция на загубата и помага да се приспособим към нея. При детето тъгата се появява и при нараняване, неодобрение, неуспех, отхвърляне, изолиране, изоставяне, неполучаване на очакваното нещо, а също така и при загуба на близък човек.
Тъгата следва свой естествен път на развитие,а ние трябва да осигурим съчувствие и разбиране.Да присъстваме и да останем спокойни докато детето е натъжено.Детето може да има нужда да го прегърнем,но друг път напротив – желанието му е да остане отделно.Може да споделите,че и на вас ви е мъчно или „Няма нищо лошо в това да си поплачеш“- без значение от пола на детето.Отказът от плач не ни прави по-силни,а по-раздразнителни и склонни да живеем в миналото,внушава ни страх от емоциите на другите,както и всичко свързано със смърт и загуба.Умеейки да плачем ние се освобождаваме от тъгата.Установено е ,че по време на плач организмът отделя ендорфини,които блокират действието на рецепторите за болка и представляват лечебна упойка срещу страданието,което загубата най-често причинява.Самите сълзи съдържат хормони на протеинова основа, включващи левцинов енкефалин, невротрансмитера, който е естествено болкоуспокояващо. Той освобождава напрежението от нас.
