Емоционалната интелигентност при децата – част III

Защо е важно децата да развият своята емоционална интелигентност?

 

– за да изградят хармоничен вътрешен свят и да продължат да го развиват

– да научат, че животът е приключение, една магия, постоянно обновяваща се и променяща се

– резултатът от нея е емпатията – съпричастност и съчувствие към другия човек – качество, което е важно за постигане на хармонични взаимоотношения.

– емоц.интелигентното дете по-леко и без значителни сътресения преминава през периода на пубертета

– значително се намалява риска от неподходящи занимания – наркотици, сексуално непристойно поведение, попадане в графата на агресор/насилник или жертва на агресия,както и в различни конфликтни ситуации,които биха могли да бъдат заплаха за физическото или психическо здраве

– изгражда доверие в родителите и по-голямо желание за споделяне

– поставя основата на едно бъдещо качествено интимно партньорство, изграждане на здраво семейство, в което се ценят искреността, споделянето,обичта и радостта от живота.

Нашите емоции най-често се пораждат при общуването ни с другите, но имат пряка връзка и с нашите мисли.Затова  премахването на лошите мисли е много важно. Дори и най-позитивно настроеното дете понякога има притеснения за нещо, а негативно настроеното дете често е измъчвано от тревоги.Тревогите  се самоизявяват и ни тласкат към нещата, от които най-много се страхуваме. Привличаме това,което мислим.Точно по тази причина премахването на лошите мисли е необходим и желан процес.Говорете с децата си за позитивното и негативното мислене. Попитайте ги дали въобще виждат някакво предимство в това да мислиш негативно. Изслушайте ги, коментирайте и поправете погрешните схващания. Заедно стигнете до извода,че позитивното мислене винаги е по-добрия вариант. Насърчавайте децата,че  умът им е добър приятел. Нека да знаят, че имат избор. Могат да оставят ситуацията да ги тормози, да се чувстват ядосани,тъжни,уплашени,но могат да изберат да се чувстват и по друг начин  – спокойни,сигурни и че всяка ситуация им дава право на избор.

Лесен начин да обясним на децата как да премахнат лошите мисли е като сравним съзнанието с градина. В нея растат и цветя и плевели. Цветята са нашите позитивни мисли , а плевелите са негативните мисли. Плевелите ще задушат цветята ако са прекалено много.Точно като добър градинар ,който отскубва плевелите от градината си, ние прочистваме негативните мисли от „вътрешната си градина“. Хубаво е да се занимаваме по малко всеки ден. И за да разграничат позитивните от негативните мисли  децата трябва да си задават въпроса – Как се чувствам – Хубавите мисли ни карат да се чувстваме добри,щастливи и доволни от себе си. Лошите мисли са тези,които ни правят тъжни, нещастни и несигурни. Как се чувстваме – това е ключът. Нашите чувства ни разкриват много. Децата трябва да знаят,че могат да променят всяка своя мисъл. Ето и няколко  техники:

– невидим превключвател – чрез който децата могат да пускат в ума си позитивни мисли, преди да са преминали към необмислено действие. Ако е в лошо настроение може да  припомните на детето: „Време е да задействаш превключвателя“.Вдъхнете му увереност,че когато превключвателят е активиран,позитивните мисли нахлуват в главата,но човек трябва да е търпелив и да се вслуша внимателно за да ги улови. Докато чака може да предложите на детето да се заеме с полезна дейност – да си прибере играчките или да ви помогне в подреждане на масата за вечеря.

– метода „Гюле“ – визуализация – помолете детето да си поеме въздух няколко пъти, да затвори очи и да си представи негативната мисъл като черно гюле в оръдие, което да изстреля далеко , чак до морето. Да го наблюдава как разцепва водата и потъва  без следа. Или да си представи,че е капитан на кораб и ако негативната мисъл се върне отново да нареди да я сложат  в оръдието и да я изстрелят отново и да си представи как пясъка поглъща гюлето.

– позитивни утвърждения – детето да нарисува слънце с лъчи и на всеки лъч да са написани позитивни качества и умения на детето /тази картина може да се постави в стаята на детето, където то ежедневно да я вижда/.

– създаване на енергиен щит – визуализация – детето да придобие навик всяка сутрин да си представя – блестящ светлинен щит, който покрива цялото му тяло и  пропуска само добри неща, хубави мисли, приятелски настроени хора. Нищо не може да премине през щита, ако то само не го покани. Енергийният щит е много мощен и никакви бури не могат да преминат през него,ти си на острова на спокойствието и си напълно защитен от щита.Сега си представи,че някой ти е казал нещо грубо и се чувстваш наранен, но си спомняш за енергийния щит – той те обгръща и нелюбезните думи просто рикушират в него.Ти оставаш уверен и спокоен.Ти си такъв във всяка ситуация и винаги взимаш правилното решение.Сега виждаш колко ярък и още по-цветен е станал щитът.

Начинът на мислене,както и емоционалните реакции се превръщат в навик. Затова е важно децата да разполагат с инструменти и методи за да се справят успешно с тях в различните житейски ситуации.

Основите на емоционалната интелигентност се поставят още в бебешка възраст.

Пример:Двумесечно бебе се събужда в три през нощта и започва да плаче.Майка му пристига на секундата и в следващия половин час бебето кротко суче в ръцете й,тя го гледа с любов и не спира да му повтаря колко е щастлива да го види- дори и посред нощ.Бебето постепенно се унася ,потопено в майчината любов.

Друго двумесечно бебе също се събужда,но до него застава напрегната и раздранителна майка, заспала само  час преди това след тежък скандал със съпруга си. Майката взема рязко детето и докато го кърми зяпа в нищото, мисли за скандала с мъжа си и се ядосва още повече. Бебето усеща напрежението, започва да се върти и спира да суче, при което майката се ядосва още повече и го хвърля обратно в креватчето, а детето продължава да плаче, докато не заспи от изтощение.

Това са примери за действия от страна на родителите, които ако се повтарят често – могат да вдъхнат на детето съвсем различни чувства по отношение на самото него и най-близките му връзки.

Така първото дете научава,че може да разчита останалите да забележат неговите нужди и да откликнат на тях, както и че самото то може да ги призове на помощ.

Второто разбира, че на никой не му пука за него, че не може да разчита на хората и че усилията му да получи утеха са напразни.

Всяка малка проява на общуване между родител и дете има своя емоционален подтекст и с повтарянето на тези послания година след година, децата оформят основната си емоционална настройка и способности.

През първите 3-4 години мозъкът на децата нараства до около три четвърти от пълния си обем и се развива по-бързо от когато и да било след това. В този период децата започват обучението си за  най – важните неща , а първото е как да се справят с емоциите си. Постепенно  с порастването на детето емоционалните реакции се превръщат в навик и ако са погрешни се изискват сериозни усилия да бъдат променени в по-късния етап.

 

Как да развиваме емоционалната интелигентност в нашите деца:

  1. Да бъдем емпатични родители и да участваме активно в емоционалния живот на децата си.
  2. Самите ние да бъдем емоционално интелигентни и да се развиваме в тази посока- децата са нашите най-добри учители. И тъй като всички сме в единно енергийно поле – замислете се ако детето ви напоследък е необичайно раздразнително или тревожно, самите вие как се чувствате/има ли нещо,което не ви дава мира,тревожите ли се, дали не сте депресирани или много уморени/ и ако е така вие неминуемо го излъчвате/.И тъй като децата са много чувствителни може би чрез поведението си ви връщат обратна информация.
  3. Ежедневно да отделяме време за качествено общуване с детето – особено подходящо е времето преди лягане – за разговор, разбор на някаква възникнала ситуация или проблем през деня, или просто да си разкажете взаимно какво в този ден ви накара да се зарадвате.
  4. Време за общи занимания с детето – игра, гледане на филм , четене на книжка, обсъждане на прочетеното от детето/ако е по-голямо/.Горещо препоръчвам за тези от вас, които вярват в интуицията и вътрешния глас трилогията „Сара“ на авторите Естер и Джери Хикс/за децата 8-10г./.Както и филмите „От вътре навън“/за 5-8г./ , а за по-големите – 10-12г. „Гънка във времето“, „Аватар“,“Пасажери“, „Люси“, „Пътят на Юпитер“/част от тях ги даваха вече в кината/,сериала Имало едно време. За децата споделянето на техния свят с вас е най-важно. Така те се чувстват сигурни, обичани, разбрани и подкрепени. Лятната ваканция е подходящо време детето да прочете книги, които вие внимателно сте му подбрали с оглед на неговия вътрешен живот, интереси,които бихте искали да подкрепите или да промените, ако ви се струват неподходящи.
  5. Споделайте своите емоционални преживявания с тях – давайте подходящи примери от вашето детство и от настоящия ви живот.Не се притеснявайте да заявите,че сте раздразнени, разтревожени или ви е страх, като винаги коментирайте причината за това. Така децата ще се научат да разбират емоциите на другите.
  6. Показвайте  обич и внимание чрез физически контакт с детето – прегръдка, боричкане, радвайте  се по-често заедно с децата си.
  7. Бъдете бдителни към негативни поведенчески или психологически прояви на децата си  и взимайте навременни мерки чрез търсене на професионална помощ.
  8. Грижете се за хармонията на  вашия вътрешен свят, защото само така можете да бъдете полезни на детето си.
  9. Системата Рейки на доктор Микао Усуи е много подходяща за поддържане на физическото и психическо здраве на вас и децата ви.Те могат да бъдат научени да я прилагат върху себе си. Рейки е подходящ ежедневен инструмент за хармония и баланс.

Използвани са материали от „Подсъзнанието може всичко за деца 2-12г.“ на Джон Кехоу

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *