ДЕТСКИЯТ СТРАХ
Страхът предпазва децата от реална физическа опасност. Има обаче и ирационални страхове.
Страх от непознати
Често се маскира като срамежливост.Добре е детето да се научи когато среща ваши близки,които са непознати за него,да отговаря на поздрава,да подаде ръка и да погледне човека в очите.Така детето ще се научи да няма притеснения когато трябва да осъществи контакти и със своите връстници.
Нужно е да обясните на детето ,че когато е само не бива да разговаря с непознати и да не тръгва с тях под никакъв предлог.
Страх от тъмното
Този страх може да е свързан с някой разказ за чудовища и вещици, който детето е чело или са му разказали. Има деца, които се чувстват по-сигурни, когато заспиват на запалена лампа. Не се противопоставяйте на това желание на детето – щом то така предпочита, уважете неговия избор и след време всичко ще отшуми.
Страх от светкавици и гръмотевици
Когато има буря, успокойте детето, че няма нищо страшно. Застанете заедно до затворения прозорец – покажете му дъжда и светкавиците и търпеливо му разкажете за природните стихии и как се получават те. Знаете, че всяко нещо си има логично обяснение, а децата ги е страх от неизвестното и от непознатото.
Страх от животни
Нормално е детето да изпита страх, когато го приближи някое непознато или по-голямо животно. Дистанцията трябва да се скъсява постепенно без да пришпорвате детето. Добре е да запознаете детето с видовете животни, можете да му показвате снимки, да му пускате филмчета, да му купите фигурки с различните животни.Подходящо е посещение в зоопарк.
Нощни страхове
Има деца, които заспиват, само когато при тях остане някой от родителите или пък само на леглото на мама и татко. Страхът да заспиват сами при някои деца, може да е свързан и с кошмарите. Избягвайте силните вълнения преди сън, а ако детето ви извика посред нощ – успокойте го търпеливо, обяснете му ситуацията и му кажете, че няма от какво да се страхува.
Книжките за костенурчето Франклин са много подходящи за деца до 8г.възраст.
Страх от изоставяне – Между 8 и 12 месеца децата започват да стават по-независими, но тогава стават и още по-неуверени, когато родителите не са до тях. Това е времето, в което се развива страхът от изоставяне и детето може да се разстрои и разбунтува, когато родителите се опитат да излязат.
Независимо дали искате просто да отидете в съседната стая за няколко секунди, да оставите детето с бавачка за вечерта или на някой през деня, то може да се разплаче, да се вкопчи във вас и да игнорира странични хора, които се опитват да му привлекат вниманието.
Стратегия за справяне – Създайте ритуал за излизане, в който се сбогувате с детето приятно и с обич. Запазете спокойствие и покажете вяра в детето си. Уверете го, че ще се върнете – обяснете му колко време няма да ви има, като използвате понятия, които то би разбрало (като след обяд), тъй като децата на тази възраст не познават времето. Отдайте му изцяло вниманието си, докато се сбогувате и когато кажете, че тръгвате, наистина го направете – връщането за малко само ще влоши нещата.
По принцип тези страхове се срещат при почти всяко дете и са нещо съвсем нормално, което след време отшумява и се забравя.Ако обаче забележите, че тези страхове влияят на развитието на детето, не се колебайте да потърсите помощ от специалист. Ако детето ви има някакъв страх, най-важното е да му вдъхнете спокойствие и сигурност и да му помогнете да превъзмогне страха си с много нежност и разбиране. Най-често страховете възникват между 3 и 6-годишна възраст. Тогава детето все още не разбира добре света, който го заобикаля и трудно отделя реалното от въображаемото. През първите си няколко години детето знае за съществуването на даден герой от книжките и филмите и често му се случва да си измисля “приятели” и да си създава въображаеми ситуации и случки. В повечето случаи няма място за притеснение, защото страховете могат да се отразят и добре на детето. Те могат да станат причина да се избегне и някой инцидент. Например, страх да пресече улицата, страх да не падне от люлката, страх от животни – това все са страхове, които учат детето да е по-предпазливо в ситуации, които изискват повече внимание.
Много от страховете се дължат на външната среда като филмите, разказите, историите на приятели, а други пък се основават на негативни емоции вкъщи и извън дома и служат на родителите като предупреждение, че може да съществуват ситуации на малтретиране или злоупотреба с тяхното дете.
За да помогнете на детето си първо трябва да идентифицирате от какво точно се страхува. Детските страхове не представляват сериозен проблем и когато е ясно от какво точно се страхува детето, вие лесно можете да му повлияете и да успеете заедно да превъзмогнете страха.
Как да помогнем на детето да превъзмогне страха си:
Изслушайте внимателно детето, позволете му да изрази всичките си страхове
• Говорете с детето за страховете му. Опитайте се точно да разберете от какво се страхува
• Вдъхнете на детето спокойствие, закрила и увереност. Така детето ви ще ви има доверие и винаги ще споделя с вас
• Стимулирайте детето да изразява свободно страховете си без да се чувства засрамено. Приемайте страховете му като реални, разкажете му за вашите детски страхове
• Заедно се изправете пред проблема. Когато детето не може да направи нещо само, опитайте се да го направите заедно
• Награждавайте детето, винаги когато успее да превъзмогне даден страх, похвалете усилията му, успехите му и така ще го накарате да се чувства по-уверено
• Когато детето ви се страхува от нещо, опитайте се да го разсеете с някоя игра или интересна играчка
• Винаги казвайте на детето истината, защото много често непознатото и липсата на информация е това, което предизвиква страховете
• Не се смейте на страховете на детето си, защото ако му се подигравате ще го направите по-неуверено
• Не предавайте на детето си вашите страхове, защото децата усещат всичко и ще се предадат и на тях
Стратегии за справяне със страха според възрастта на детето:
Деца между 4 и 5 години – разкажете му някой поучителен разказ или приказка; тръгнете от нещо познато на детето, за да му обясните непознатото.
Деца между 6 и 7 години – вдъхнете на детето сигурност, под формата на игри детето ще превъзмогне страха. Ако, например, го е страх от тъмното – играйте на детективи из тъмния коридор и така детето постепенно ще свикне с тъмнината и няма да му прави впечатление.
Деца между 8 и 10 години – на тази възраст вече може да се обясни страха и да се даде самостоятелсност на детето само да разреши проблема. Детето трябва да почувства, че страха му е безпочвен и няма от какво да се страхува. Трябва да подтикнете детето да намери свое разрешение на въпроса.
Не създавайте страхове на децата – не ги плашете с мечката,баба Яга или чичко полицай.
Друга техника, в случай че малчуганът се страхува от измислени герои, чудовища, дракони, може да го помолите, да ви разкаже за страха си, да го нарисува. Разиграйте заедно сходна ситуация, позволете си да го спасите, после разменете ролите и нека то да спаси някое малко зайче или коте от страшното чудовище. Нека това става под формата на игра, забавление. Важно е детето да усеща вашата съпричастност, ангажираност, уважение към страха му, желание и възможност да му помогнете. Дайте му време. Не насилвайте детето да се откаже от страховете си. Помогнете му да натрупа повече положителен опит, усещане за справяне и чувство на защитеност.
Радост
Радостта се предизвиква от чувството на сигурност и безопасност у детето, от любовта, с която то е обградено, от постиженията му, от въвличането в света на игрите, от получаване на това, което детето е желало, от споделянето на чуждата радост или когато детето открие, че близките се опитват да го зарадват и т.н. и т.н. Радостта е форма на благодат, която спохожда детето, когато е ангажирано с нещо- когато е победител в играта; когато е прочел първата си думичка или е написал правилно името си.
Когато детето разбира своите „негативни“ емоции и успешно ги преодолее,то добива увереност в собствените си възможности и това също му носи радост.
Радостта е прекрасен дар,който превръща обикновените събития в значими преживявания.Децата най-добре умеят да я изпитват.И нашето най-голямо задължение е да участваме в споделянето на тази радост.
Любов
Любовта е най- силното чувство, което детето изпитва.Неговата любов към родителите е безусловна и чиста, и обратното- детето обградено с много любов е щастливо и способно да дарява любов. Където има любов, там има и радост. Ето защо любовта и радостта са тясно свързани- едното не може без другото, особено при децата. Най- щастливите деца са обичаните деца.
