„Никой не е в състояние да предизвика в теб гняв или стрес.
Само ти можеш да го сториш чрез начина,по който възприемаш света.“ – Уейн Дайър
Следващият път когато се разгневите, отделете малко време и се замислете – не изпитахте ли малко преди гнева чувство на страх, безпомощност, отхвърляне, неудовлетвореност от себе си или живота, завист, болка от несправедливото отношение на някой около вас, или просто искате да контролирате всичко и всички.
В застрашителна ситуация гневът може да бъде полезна емоция, като мобилизира ресурсите на индивида и помага да се преодолее опасността или препятствието.
Гневът се превръща в проблем, когато: е обичаен модел на поведение; е явно излишен или неадекватен; не помага, а възпрепятства решаването на проблема; поражда ненужни конфликти; вреди неблагоприятно на самочувствието и здравето на самия индивид. Гневът е емоция, която често води до агресивни действия.
Има две големи заблуди по отношение на гнева. Едната е ,че можем да го изразяваме както и когато искаме, а другата – че трябва да го потискаме и не е необходимо да го изпитваме. Тези заблуди често се предават от поколение на поколение.
Психологически модели за възникване на гняв:
1. Модел на семеен гняв.
Понякога децата растат в семейства, в които гневът е естествена норма на общуване, позволена емоция. Първо, децата се страхуват от ядосаните изражения на своите близки, но след това приемат този стандарт и когато стават възрастни, вече възприемат гневната реакция като естествено и неотменимо качество на своята личност, те не разбират, че могат да реагират и по други начини. Затова е важно да бъдат избягвани подобни родителски модели на поведение и родителите да имат съзнателен стремеж към възпитаване на емоционална интелигентност в детето – то да познава своите емоции и да знае как да ги изразява по най-конструктивен начин.
2. Гневът, като протест срещу отрицателни родителски директиви
Понякога родителите дават на децата си подчертано отрицателни директиви, приемането на които за детето е твърде опасно. Към тях се отнасят например, „Не бъди себе си, а бъди мен!“, „Ти си бавноразвиващ!“, „Ти си пълен идиот!“ „Ти ще пропаднеш!“, „От теб нищо няма да стане!“ и пр.
За да не ги приеме, детето често взема решение за протест срещу тях с помощта на гняв. Гневът на такива деца може да бъде насочен както към родителите, така и към учителите, към целия свят или към себе си. Когато пораснат, те продължават да бъдат гневни и да се ядосват и това в повечето случаи има много негативни последствия за техния живот и за околните. Бунтовниците се стремят да опровергаят всичко в своите родители, искат да ги накарат да се разкаят,
При работа с такива случаи, преди всичко трябва да се помогне на клиента да осъзнае истинския източник на своята озлобеност и преодолявайки негативното родителско предписание, да се създаде нов положителен сценарий на живота.
3. Гневът, като средство за защита срещу безпомощността
Гневът има основно защитни функции. Той помага в тези ситуации, при които човек изпитва трудности. В случаите, когато човек проявява гняв, който не е необходим, възниква подозрение, че той няма умения за нормално и уверено решение на проблемите. Следователно, някаква част от личността му се чувства безпомощна, когато е изправена пред определени трудности. Именно тази част продуцира гняв, за да компенсира своята недостатъчност.
Следователно, ако първоначално слабата част от личността бъде достатъчно развита, за да реши проблемите без да отключва гняв, тогава нуждата от самия гняв ще изчезне сама по себе си. Проблемът е, че индивидът обикновено е убеден, че няма други начини за решаване на проблемите му. Ето защо един от начините за елиминиране на гнева е да се развият умения за уверено поведение. Друг метод, който позволява бързо и радикално да бъдат разрешени такива проблеми, се прилага в рамките на емоционално-образната терапия. Клиентът получава покана да си представи образ както на своята гневна част, така и на тази слаба част, която защитава с помощта на гняв.
След това му се предлага да насочи цялата енергия на гнева/ преобразувана в положителна/ към растеж и развитие именно на тази слабата част. Обикновено гневната част е представена като по-голям, черен и бодлив обект, а слабата част е малка, светла и нежна. В резултат на подобно преобразуване на енергията (с клиента се обсъжда, че енергията се връща в слабата част в положителна форма), слабата част расте и се усилва, без да губи качеството си на доброта, а гневната част изчезва или се превръща в доброта. Бившата слаба част става способна да решава задачи, които преди това са й били недостъпни, а гневът вече не е необходим.
4. Гневът, като компенсация на чувството за непълноценност
От теорията на Адлер е известно, че агресията може да бъде събудена в резултат на комплекс за непълноценност, когато човек не намира други начини да постигне чувство за престиж, т.е., когато са фрустрирани тези негови потребности. Реално или в своето въображение хората, подложени на унижение могат да бъдат изключително гневни. За тях единствено агресията и гневът могат да им помогнат да променят ситуацията. Например, бедните хора могат да мразят богатите и гневът им подхранва бунтове и революции, а една жена, която смята себе си за некрасива, може да се ядосва и мрази всеки, който е по-хубав от нея.
КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ГНЕВА
- Стъпка едно – да признаем, че изпитваме тази емоция. Да кажем на висок глас “Аз съм много ядосан сега“ и няколко пъти да вдишаме и издишаме бавно и дълбоко. Когато признаем емоцията, вече имаме някаква власт над нейното изразяване.
- Стъпка две – да осъзнаем какви са скритите в основата на гнева чувства и в подобни моменти да се отнасяме към себе си с повече грижа и любов.
- Стъпка три – изразете гнева си при първа възможност, не го трупайте под формата на хронично негодувание. Безопасни начини за изразяване на гнева- да говорите на празен стол; да удряте някоя възглавница или да отидете на разходка.
- Стъпка четири – помолете точно за това, което желаете. Другите хора не умеят да четат мисли.
- Стъпка пет – поемете отговорност за собствения си живот и щастие.
Когато въпреки положените усилия усещате, че гневът влошава качеството ви на живот и ви е трудно да го контролирате, потърсете психолог. Навременната психологическа помощ е вашия най-добър съюзник в справянето с гнева.
Използвани са материали от “Интелигентните емоции“ на Фр.Уилкс
